36% вярват в Бог, 46% - в собствените си сили
Вярващите в Бог българи от 1998 година насам са със 7% повече - делът им през днешния ден надвишава една трета - 35,5%.
Има обаче една детайлност - мюсюлманите се уповават на Бог повече от православните християни.
Това демонстрират две представителни обществени изследвания от 1998 и от 2018 година, извършени в границите на ISSP по една и съща методика и интернационалните университетски стандарти, представени от " Дир.бг ".
Регистрирахме, че вярата в Бог се възстановява. Обяснявам го с еуфорията на пуснатия от бутилката дух след 1989 година да имаме свободата да бъдем и религиозни, и вярващи, и да избираме какви да бъдем. Обяснявам го и с кънтящия вакуум, който не е напълнен и до през днешния ден, се споделя в изследването.
За тези двайсет години демокрацията освен не е трансформирала, само че даже е втвърдила някои трендове. Една от тях е преобладаващото съмнение към институциите - правосъдна система, черква и религиозни организации, парламент, политици.
Очертава се наклонността недоверието доста да е по-масово и по-силно от доверието към всяка една от тях. Като че ли да не имаме вяра в институциите се е трансформирало в национална линия.
И не без съображение! Аргументи: единствено 13% имат вяра на църквата и религиозните организации, а съотношението доверие - съмнение е 1 към 6.
С най-високи стойности е недоверието към правосъдната система и това се записва нееднократно. С годините безапелационното съмнение към българската Темида нараства в края на 2018 година до 34% против 1,8% на противоположния полюс. Казано другояче, българинът не има вяра у нас да има правдивост - т.е. заслужаващите наказване да го получат, а жертвите на престъпно посягане да бъдат овъзмездени.
Не има вяра и че в отвъдното това ще стане праведните да отидат в парадайса, а грешниците - в пъкъла.
При такова чувство за неправда тук и в този момент и подозрения за отмъщение " на оня свят " анализирахме виталната философия на българина. Попитахме хората дали считат, че животът има смисъл единствено тъй като съществува Бог. 3/4 дадоха отговор негативно и в този момент, и преди 20 години.
Големият въпрос тук е в чии ръце слагат ориста си - в тези на Бог или в техните лични. Едва 10% считат, че животът им следва Божията съдба. В пъти по-голям дял са тези, които не търсят опрощение за несполуките си в интервенция свише.
Анализът ни обаче записва мощен спад от 23% във вярата на българина в личните сили - от 69% през 1998 година до 46% в края на 2018 година Толкова са на мнение, че животът има смисъл единствено в случай че човек самичък си го направи подобен. Като че ли ентусиазмът от първите постсоциалистически години са били определящи хората да имат вяра повече на свободата да изявят себе си, в сравнение с да търсят в Бог смисъла на живота си.
Днес обаче изстраданият опит от хода на прехода у нас сигурно си споделя думата ентусиазмът от дълго време се е изпарил, отстъпвайки място на реализма. Не бива да се подценява и ролята на външните фактори, които подкрепят или възпират персоналните старания.
Сравненията разкриха устойчивите моменти, само че и много промени в публичните оценки по настоящи тематики. Установихме възходяща поддръжка на 10-ата Божа заповед " Не пожелавай дома и дамата на близък си " - от 46% на 55%. Сериозна смяна бележи и отношението към класическия стандарт " Работата на мъжа е да печели пари, а на дамата - да се грижи за дома и фамилията ". Спадът за 20 години на мислещите по този начин е от 65% на 29%. Като се има поради нивото на приходите, надали може да бъде другояче.
За миналите две десетилетия картината на религиозните вероизповедания у нас не се е трансформирала - 74% от хората у нас се самоопределят като православни християни, 11% като мюсюлмани и 13% като атеисти. Сред парадоксите, " уловени " от изследването, най-впечатляващо е разминаването сред религиозна принадлежност (православен християнин ли си, или мюсюлманин), дали се смяташ за набожен и дали вярваш в Бог.
Сред християните за религиозни се считат 58% и това е непроменено. Вярващите в Бог в тази група са се нараснали от 27% през 1998 година до 37% през 2018 година, а 40% са уверени, че има Господ, който се грижи за всяко живо създание.
При мюсюлманите и религиозността, и вярата в Бог са с по-високи стойности - в края на 2018 година 69% се дефинират като религиозни, а 58% нямат подозрения в съществуването на Бог.
Друг абсурд обрисуват мненията за вярата в отвъдното. Оказа се, че 2/3 от християните и 1/3 от мюсюлманите не имат вяра нито в парадайс, нито в пъкъл.
Разминаване намираме и в това дали се обръщаме към Бога с молебствия - съгласно данните 2/3 от християните в никакъв случай не се молят, а 10% го вършат всекидневно.
Промяна има при мюсюлманите - с цели 20% са намалели тези, които в никакъв случай не се молят, а на ежедневни молебствия се отдават двойно повече спрямо преди 20 години - от 15% на 30%. Едно от обясненията е, че през 1998-а ехото от огромната меланхолия и хиперинфлацията, а и от " огромната екскурзия " към момента не е заглъхнало. Днес хората се усещат по-свободни и по-спокойно изричат това, което мислят и в което имат вяра.
В същото време днешната религия в Бог има толкоз доста измерения, че е мъчно да се каже дали е мода, дали е единствено декларация, или е нещо друго. По-скоро се постанова изводът, че да си православен християнин или мохамеданин, е повече въпрос на еднаквост, в сравнение с набожност и на религиозна религия.
Една от значителните позитивни промени, които двете изследвания записват за тези 20 години, е чувството благополучие
Делът на хората, които изрично се считат за щастливи, нараства от 8% на 16%, а на " ненапълно щастливите " скача от 44% на 54%.
Според специалисти по тематиката, с цел да се усеща благополучен, човек би трябвало да е прочувствено задоволен най-малко от три групи фактори - от персоналния си статус (начин на живот, витален стандарт, реализирани цели), от външната среда (доверие към ръководство, институции, сигурност) и от виталните вероятности (има ли небосвод пред себе си). Когато те липсват, страда и чувството му за благополучие. Така че дали ще продължим да водим нежеланата интернационална ранглиста на най-нещастни, зависи и от икономическото ни развиване, и от виталния стандарт на всеки човек. Само вярата в Бог надали е задоволителна.
standartnews.com
Има обаче една детайлност - мюсюлманите се уповават на Бог повече от православните християни.
Това демонстрират две представителни обществени изследвания от 1998 и от 2018 година, извършени в границите на ISSP по една и съща методика и интернационалните университетски стандарти, представени от " Дир.бг ".
Регистрирахме, че вярата в Бог се възстановява. Обяснявам го с еуфорията на пуснатия от бутилката дух след 1989 година да имаме свободата да бъдем и религиозни, и вярващи, и да избираме какви да бъдем. Обяснявам го и с кънтящия вакуум, който не е напълнен и до през днешния ден, се споделя в изследването.
За тези двайсет години демокрацията освен не е трансформирала, само че даже е втвърдила някои трендове. Една от тях е преобладаващото съмнение към институциите - правосъдна система, черква и религиозни организации, парламент, политици.
Очертава се наклонността недоверието доста да е по-масово и по-силно от доверието към всяка една от тях. Като че ли да не имаме вяра в институциите се е трансформирало в национална линия.
И не без съображение! Аргументи: единствено 13% имат вяра на църквата и религиозните организации, а съотношението доверие - съмнение е 1 към 6.
С най-високи стойности е недоверието към правосъдната система и това се записва нееднократно. С годините безапелационното съмнение към българската Темида нараства в края на 2018 година до 34% против 1,8% на противоположния полюс. Казано другояче, българинът не има вяра у нас да има правдивост - т.е. заслужаващите наказване да го получат, а жертвите на престъпно посягане да бъдат овъзмездени.
Не има вяра и че в отвъдното това ще стане праведните да отидат в парадайса, а грешниците - в пъкъла.
При такова чувство за неправда тук и в този момент и подозрения за отмъщение " на оня свят " анализирахме виталната философия на българина. Попитахме хората дали считат, че животът има смисъл единствено тъй като съществува Бог. 3/4 дадоха отговор негативно и в този момент, и преди 20 години.
Големият въпрос тук е в чии ръце слагат ориста си - в тези на Бог или в техните лични. Едва 10% считат, че животът им следва Божията съдба. В пъти по-голям дял са тези, които не търсят опрощение за несполуките си в интервенция свише.
Анализът ни обаче записва мощен спад от 23% във вярата на българина в личните сили - от 69% през 1998 година до 46% в края на 2018 година Толкова са на мнение, че животът има смисъл единствено в случай че човек самичък си го направи подобен. Като че ли ентусиазмът от първите постсоциалистически години са били определящи хората да имат вяра повече на свободата да изявят себе си, в сравнение с да търсят в Бог смисъла на живота си.
Днес обаче изстраданият опит от хода на прехода у нас сигурно си споделя думата ентусиазмът от дълго време се е изпарил, отстъпвайки място на реализма. Не бива да се подценява и ролята на външните фактори, които подкрепят или възпират персоналните старания.
Сравненията разкриха устойчивите моменти, само че и много промени в публичните оценки по настоящи тематики. Установихме възходяща поддръжка на 10-ата Божа заповед " Не пожелавай дома и дамата на близък си " - от 46% на 55%. Сериозна смяна бележи и отношението към класическия стандарт " Работата на мъжа е да печели пари, а на дамата - да се грижи за дома и фамилията ". Спадът за 20 години на мислещите по този начин е от 65% на 29%. Като се има поради нивото на приходите, надали може да бъде другояче.
За миналите две десетилетия картината на религиозните вероизповедания у нас не се е трансформирала - 74% от хората у нас се самоопределят като православни християни, 11% като мюсюлмани и 13% като атеисти. Сред парадоксите, " уловени " от изследването, най-впечатляващо е разминаването сред религиозна принадлежност (православен християнин ли си, или мюсюлманин), дали се смяташ за набожен и дали вярваш в Бог.
Сред християните за религиозни се считат 58% и това е непроменено. Вярващите в Бог в тази група са се нараснали от 27% през 1998 година до 37% през 2018 година, а 40% са уверени, че има Господ, който се грижи за всяко живо създание.
При мюсюлманите и религиозността, и вярата в Бог са с по-високи стойности - в края на 2018 година 69% се дефинират като религиозни, а 58% нямат подозрения в съществуването на Бог.
Друг абсурд обрисуват мненията за вярата в отвъдното. Оказа се, че 2/3 от християните и 1/3 от мюсюлманите не имат вяра нито в парадайс, нито в пъкъл.
Разминаване намираме и в това дали се обръщаме към Бога с молебствия - съгласно данните 2/3 от християните в никакъв случай не се молят, а 10% го вършат всекидневно.
Промяна има при мюсюлманите - с цели 20% са намалели тези, които в никакъв случай не се молят, а на ежедневни молебствия се отдават двойно повече спрямо преди 20 години - от 15% на 30%. Едно от обясненията е, че през 1998-а ехото от огромната меланхолия и хиперинфлацията, а и от " огромната екскурзия " към момента не е заглъхнало. Днес хората се усещат по-свободни и по-спокойно изричат това, което мислят и в което имат вяра.
В същото време днешната религия в Бог има толкоз доста измерения, че е мъчно да се каже дали е мода, дали е единствено декларация, или е нещо друго. По-скоро се постанова изводът, че да си православен християнин или мохамеданин, е повече въпрос на еднаквост, в сравнение с набожност и на религиозна религия.
Една от значителните позитивни промени, които двете изследвания записват за тези 20 години, е чувството благополучие
Делът на хората, които изрично се считат за щастливи, нараства от 8% на 16%, а на " ненапълно щастливите " скача от 44% на 54%.
Според специалисти по тематиката, с цел да се усеща благополучен, човек би трябвало да е прочувствено задоволен най-малко от три групи фактори - от персоналния си статус (начин на живот, витален стандарт, реализирани цели), от външната среда (доверие към ръководство, институции, сигурност) и от виталните вероятности (има ли небосвод пред себе си). Когато те липсват, страда и чувството му за благополучие. Така че дали ще продължим да водим нежеланата интернационална ранглиста на най-нещастни, зависи и от икономическото ни развиване, и от виталния стандарт на всеки човек. Само вярата в Бог надали е задоволителна.
standartnews.com
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ